Лилия Кондева

Психолог и терапевт на деца с трудности в развитието

– Колко грешим, когато решим предварително къде са нечии граници?

Децата не идват при мен като диагнози. Идват като деца.

Понякога с думи, понякога без. Със страхове, навици, избухвания, мълчание, смях и цял един свят, който възрастните невинаги успяваме да разчетем.

Моята работа е първо да разберем този свят. После да намерим какво можем да променим в него.

Свържете се с мен
Лилия с червено сако пред библиотеката
Първо да разберем. После да променим.

Личният ми път

При мен професионалното и личното отдавна са се преплели.

Порасналият Емил прегръща Лилия, докато тя спи
Ролите се обръщат.

Имам си Емил. Син. Той е в аутистичния спектър.

Когато се роди, аз вече бях психолог. И може би точно знанията, съчетани с онова трудно обяснимо усещане, което идва преди доказателствата, ме накараха рано да разбера, че развитието му върви по различен път.

Оттам нататък професията ми стана лична.

Това, което дотогава познавах от образованието и работата си, изведнъж влезе у дома. Започнах да търся по-дълбоко, да уча още, да проверявам, да отсявам.

Един отговор водеше до десет нови въпроса. Едно обучение — до следващото. Нещо работеше, друго не. Някои малки победи се оказваха огромни. Някои големи надежди — задънени улици.

Емил не ме направи психолог. Направи ме различен психолог.

Днес Емил е пораснал. И понякога ролите се обръщат — аз съм в неговата прегръдка. Той ме закриля, изненадва ме и продължава да ме учи. За развитието. За човека. И за това колко грешим, когато решим предварително къде са нечии граници.

И когато срещу мен седне родител и започне с „Не знам какво да правя...“, аз много добре знам какво има зад тези думи.

С какво идват родителите

Проблемът може да изглежда малък. Докато не започне да управлява целия ден.

  • „Не говори.“
  • „Яде само пет неща.“
  • „Не спи.“
  • „Не понася шум.“
  • „Избухва и не знаем защо.“
  • „Не можем да махнем памперса.“
  • „Казаха ни, че е в спектъра. А сега накъде?“
Илюстративна сцена: Лилия разговаря с майка, докато детето играе до тях

Аз предпочитам първо да погледнем детето.

  • Какво може.
  • Какво му е трудно.
  • Какво го напряга.
  • Какво се случва преди дадено поведение.
  • И какво всъщност се опитва да ни каже с него.
Някои от тези теми разглеждам и стъпка по стъпка.Обучения за родители
Лилия до флипчарта с детската рисунка

Внимание към детето. И към света около него.

Как работя

Не ме интересува само какво прави детето. Интересува ме защо го прави.

Едно поведение може да изглежда като инат. Друг път като агресия. Трети път като „той просто не иска“.

Детето никога не става сутрин с план как да направи живота на родителите си по-труден.

Затова търся причината.

Гледам развитието, комуникацията, движението, сетивността, храненето, съня, ежедневните умения и средата около детето. Не защото всяко от тези неща непременно е проблем, а защото детето е едно цяло и отделните части си говорят.

И когато намерим откъде идва трудността, започваме да работим там.

Не обещавам магически решения. Предпочитам малките промени, които остават.

И родителят е част от това

Детето не живее в кабинета ми.

Илюстративна сцена: спокоен разговор на Лилия с родителите, докато детето играе

Живее у дома.

Там се събужда, храни се, играе, ядосва се, заспива, ходи до тоалетна, среща други хора и всеки ден опитва по нещо от този сложен свят.

Затова за мен работата с родителя не е допълнение към терапията. Тя е част от нея.

Искам родителят да разбира какво правим и защо го правим. Да знае какво може да опита вкъщи. Да може да наблюдава детето си по друг начин.

А най-важната промяна невинаги се случва с детето. Случва се в начина, по който възрастният започва да го вижда.

За специалисти

И човекът, който помага, има нужда от още един чифт очи.

Работя с логопеди, психолози, специални педагози и други колеги, когато един случай не се побира удобно в една професионална кутия.

Гледаме детето, семейството, историята, реакциите, това което работи и това което упорито отказва да проработи.

Не вярвам много в готовите рецепти.

Вярвам в добрите въпроси, наблюдението и опита, който можем да споделяме помежду си.

Супервизия

За конкретен случай, професионална трудност или нужда от още един поглед.

Научи повече
Илюстративна сцена: Лилия и трима колеги обсъждат случай около маса

Думи от хората

Думите, които остават с мен.

Един от инструментите · doTERRA

Няма една терапия за всяко дете.

През годините съм учила и работила с много различни подходи. Някои идват от психологията, други от работата със сетивността, тялото, средата и ежедневието на детето.

doTERRA е един от инструментите, които използвам.

Познавам го добре, работя с него от години и знам кога може да бъде полезна част от работата ни — и кога изобщо няма нужда да присъства.

Понякога започваме с разговор. Друг път — с промяна в средата. Или с конкретен терапевтичен подход. А когато има смисъл, комбинираме няколко неща.

Не тръгвам от метода и не се опитвам да напасна детето към него. Тръгвам от детето.

За мен няма „задължително“. Има „подходящо“.

Лилия в светла рокля и очила в илюстративна doTERRA среда с масла и зеленина

Нека поговорим

Ако сте стигнали дотук, вероятно имате въпрос.

Лилия сред розовото поле, с розови цветове в ръцете

Може да е голям. Може да ви изглежда дребен. Може от месеци да се чудите дали изобщо трябва да питате някого.

Пишете ми или ми се обадете.

Ще започнем оттам.

Viber
Пишете ми във Viber
Messenger
Пишете ми в Messenger
Телефон
+359 887 499 722
Имейл
leka.kondeva@gmail.com
Кабинет
гр. Пазарджик, ул. Царица Йоанна 3Отворете в Google Maps